Красивата бродерия не е просто украса. Знаете ли, че слънчевият знак, с който старите българи са изобразявали раждането на младия бог, което отбелязваме с коледните празници, е част от почти всяка шевична орнаментика.
През последните няколко години все повече хора проявяват любопитство към изкуството на шевиците, към техниките на бродирането и към разгадаването на кодираните в бодовете тайни знаци. Шевицата все по-често се появява като детайл в дрехите, аксесоарите, бижутата, мебелите и други елементи от бита. Това може да се приема и за илюстрация, че все повече хора започват да търсят своите корени и да се опитват по възможно най-мултиплицирания начин да ги показват и да се идентифицират с древните знаци. Символите, пресъздавани в малките бодове, са изключително дълбоки и древни - могат да се тълкуват и като част от световната знакова система.
"Елбетицата" е част от българската шевица, тя включва зооморфни символи като "рогато пиле" и "сур елен".
Сурият елен е олицетворение на слънцето. Според тълкуванията на фолклористите и етнолозите, младият бог е новото слънце, а божата майка е слънчовата майка. Интересно е и значението на самата дума "елбетица". В някои краища на България и до момента казват "елбетя", в смисъла на "каквото е рекъл Господ, това ще стане". В шевиците са запазени първите знаци на древните хора, преди появата на буквите и писмеността. Остатъците от тази комуникация се виждат в пещерните рисунки, те са били част и от древните татуировки, част от различни племенни традиции.
Всъщност, има много общо между татуировките и шевицата.
В двата случая имаме пробиване на тъканта. В единия случай - плътта, кожата, а в другия - плата. Пробиването на тъканта е действие, което изразява оплождането. За да се роди новият живот, тъканта, плътта трябва да бъде прободена. Оплождането е продължението на рода, продължението на традицията.
Не може да се определи кога шевицата се появява по българските земи, тъй като символите са смесени и елементите са универсални. Има и интерпретации, които са характерни само за районите, населявани с българи, но отделните елементи са всъщност еднакви за всички древни народи. Такъв елемент, натоварен с много значения, е свастиката.
Днес този древен символ се приема почти за табу заради използването му от нацистите, но символът е един от най-древните. Етимологията на думата идва от "суасти", което преведено от Санскрит означава "Да бъде добро". Този изключително интересен елемент носи в себе си негативното и положителното. Когато се върти в посока на часовниковата стрелка, показва градивното, а когато е в обратния ред, е деструктивното, но в шевицата винаги са съединени двата елемента.
Идеите за съчетаването на отделните символи са необятни. Традиционните български цветове в шевицата са червено, зелено, синьо и тъмно червено. Много рядко се използва жълто. В някои краища от България традиционния цвят е черното, както е при капанските шевици. Хармонията на самоковските шевици, обединена от колелета, фигури, зооморфни символи и геометрия, често пъти е определяна като фантастична.
.
Изумителна е и "канатицата". В нея майсторките съединяват триъгълници по определен начин. Но всичко това е подчинено на много строга символика. Когато върховете на триъгълниците са обърнати нагоре това е мъжкото начало, а когато са надолу - женското.
"Канатица" са и най-характерните мотиви при чипровските килими. Същите мотиви се откриват в килимите и тъканите на Северноамериканските индианци. Символиката на триъгълниците показва съединението на мъжкото и женското начало, което пак е свързано с продължението на рода, затова в българската везбена орнаментика, канатицата има специално място.
Шевиците винаги са били поставяни в крайните части на дрехата- накрая на ръкавите, върху бието, около шията и слънчевия сплит, върху главата, в края на фустата и на пояса. Причината е, че по този начин имат защитна функция и охраняват видимите граници на тялото. 
Източник: vesti.bg
