Радиото не е просто авторитетна добавка към автобиографията, а начин на живот.
От петичките, през сърцето, до съзнанието – едно голямо БУУУМ. Това е. Ядрен взрив, след който започваш да създаваш отново. И това се случва всеки път, когато включиш микрофона.
Едно от любимите ни радио-човечета скоро ни написа това: „Емоцията, която подарявате на хората, е неподражаема. Сами ги чувате - това естествено държание, приятелството (за мен поне радиоводещият трябва да те кара да се чувстваш негов приятел, а не да се държи така, сякаш разговаряш с Господ)... На практика вие сте най-семейното радио, защото е мега яко, когато с колегите, сте и приятели.“
Писали сме го и друг път, но да повторим: „Радиото трябва да обединява талантливи хора, които да изграждат. Хората в радиото се стараят да не казват: „Не мога да го направя, защото не зная как се прави." Те винаги опитват и не позволяват глупави правила да ги спират. Радиото е работа в екип.
Радиото не е само един човек, то не е само един глас и то не е еднозначно решение в нечия полза. Един човек не прави рейтинг и един човек не прави радио. Радиото е няколко добре комуникиращи помежду си отдела и много хора, създаващи идеите.“
Радиото не е само "кутия с музика". Радиото е емоцията, която няма да получиш в интернет.
Трябва да имаш отношение към Радиото. А това е нещо, на което няма как да бъдеш научен. Отношението трябва да „гори“ отвътре. Да човърка и събужда идеите ти по тъмно, а ти да жужиш в и зад ефир, докато не създадеш нещо, с което да се гордееш.
Ако работиш достатъчно над себе си, в един момент Радиото наистина ти дава възможност да бъдеш една подобрена своя версия. И това се случва нито рано, нито късно, но в правилния момент.
Има много сравнително добри радиоводещи - изпълняват задълженията си като пчелички, но не оставят следа. Има и талантливи радиоводещи – съдбата им се е усмихнала малко по-широко и чувството им за хумор се възприема и консумира добре от слушателите. Има и изключително добри радиоводещи. Владеят ситуациите и ги използват правилно. Не се задушават с клишета. Импровизират. А адреналинът, от скачането в дълбокото, ги кара да се чувстват като у дома си.
Никой не може да те научи на РАДИО. Основните похвати се копират и наизустяват, но майсторството е във фините детайли. И това е, по което ще познаете личната си радиостанция - с това ще бъдете спечелени.
На хората от радиото и на Радио-хората, честит празник!
