На 14 октомври 1926г., излиза първата книга за говорещото плюшено мече и неговите приятели и само за два месеца от нея са продадени повече от един милион екземпляра. Милиони деца по света, а и техните родители, са се заливали от смях, четейки непохватните приключения на мечето Пух и неговите приятели. Техният любим герой междувременно стана на 95.
През 1914г. лейтенантът от канадската армия - Гари Коулбърн, купил за 20$ малко черно мече от ловец, който бил убил майка му. Коулбърн кръстил женското мече Уинипег, на името на родния си канадски град Уинипег (Манитоба, Канада). Мечето бързо се превърнало в любимец и талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада и стигнало с тях чак до Великобритания - за целта било вкарано нелегално. В Англия войниците разбрали, че трябва да заминат за Франция и понеже не можели да вземат мечето със себе си, лейтенант Коулбърн го оставил в Лондонския зоопарк с уговорката, че когато се върне след няколко месеца, ще си го вземе. Там служителите започват да наричат мечето на галено Уини.
Истината е, че впоследствие Колбърн наистина се връща да си прибере зверчето, но вижда как посетителите и персоналът на зоопарка са се привързали към него и решава да им го остави.
По една вълшебна случайност, в този зоопарк често ходел и Кристофър Робин Милн - син на писателя Александър Милн. При едно от посещенията си, Кристофър Робин се запознава с Уини и така харесва мечето, че започва да посещава често зоопарка заради него. Понякога дори влизал в клетката му. Скоро Кристофър Робин сменя името на своето плюшено мече Едуард с това на Уини Пух, в чест на косматия си другар от зоологическата. Писателят Александър Милн се вдъхновява от приятелството на сина си и мечето и така създава любимата на всички ни история за Мечо Пух, Прасчо, Тигър, Кенга и Йори.
Това е оригиналният любим Мечо и приятелите му: 
А от мъдростта на литературния герой ще ви почерпим тук:
"Няма нищо по-хубаво от това денят ти да започне с щастлив край." :)
"Нещата, които ме правят различен, са нещата, които ме правят такъв, какъвто съм."
"Реките знаят, че няма за къде да се бърза. Все някой ден ще стигнем там, където искаме да бъдем."
"Как се пише любов? - попита Прасчо. - Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух."
"- Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: - Така имат възможност да станат по-добри!"
"По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например:"Какво ще кажеш да хапнем?.."
"Ден без приятел до теб е като гърне без капчица мед на дъното."
"Прасчо: - Знаеш ли, Пух. Мислех си… - Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух."
"Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае."
"Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав."
"Понякога седя и си мисля..., а понякога просто си седя."
"С каквито се събереш - с такива се събираш."
"Колкото повече, толкова повече!"
"Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед."
"При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав."
"Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!"
"Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях."
"Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб."
"- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо. - Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух."
"Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!"
"Мисля, че сънуваме, за да не се налага да сме далеч един от друг дълго. Ако сме постоянно в сънищата си, можем да бъдем заедно през цялото време."
"- Пух? - каза Прасчо. - Да! - отговори Пух. - Нищо... - каза Прасчо, хващайки го за лапичката. - Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух..."
