Именият ден е вторият, след рождения ден, лично наш празник в годината. Вярно – едновременно с нас празнуват още стотици мъже и жени. Но само името е това, което ни обединява с тях. Винаги изпитваме естествен интерес към съименниците си – как изглеждат, що за хора са, дали същото име им е донесло подобен или дори по-добър късмет.
Името винаги е заемало специално място в предначертаване съдбата на новореденото дете. И макар името на човека да не е уникално, вярваме, че то в някаква степен е свързано с бъдещето му. То е пожелание, закрила. Представя го в обществото. Според традицията, на имен ден не се кани, а хората, които нямат имен ден, празнуват на Всички български светии или на Свети 40 мъченици Севастийски. 
Как се ходи на имен ден?
На този ден хората не си гостуват само на роднинска основа, както е било в миналото, а той е повод да се съберат близки и приятели.
От стари източници можем да разберем как са се празнували имените дни в миналото. Наред с рекламите във вестниците, няколко дни преди имените дни започват да се появяват съобщения за това, че някой, носещ името на този или онзи светия, няма да приема гости. Това било знак да пропуснеш да направиш визита на съответния човек. Ако обаче няма обява, хората се считали длъжни да отидат и да го поздравят в дома му за имения ден. Черпело се с ликьор, сладко и бонбони, с чаша вино и мезе. Домакините особено много държали домът им да свети от чистота на този ден, защото било голям срам да дойдат гости, да те "хванат" неподготвен и разхвърлян. По-късно започва традицията да се приготвят ястия и да се дава вечеря за имен ден. Празничната трапеза е изцяло съобразена с църковния канон - ако отидеш на Никулден, обезателно ще ти поднесат риба. Ако отидеш на Гергьовден, ще опиташ агнешко, а на Петровден се прави пилешко.
Източник: phototargets.com
