6 декември е всенароден празник - отбелязваме Никулден, в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец - покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода. Освен моряците и рибарите, за свой празник го приемат банкерите и търговците. Първообразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция).
Още като младеж наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и по този начин спасил момичетата от ужасна участ. Т
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга, светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта. 
Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който пътувал. В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината в България да го почитаме като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
Според народните поверия именно Свети Никола носи първия сняг, падащ от дългата му бяла брада, а най-често зимата пристига именно след 6 декември. По традиция на празника цялото семейство се събира на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” - казва народната приказка.
Задължително на Никулден на масата присъства шарана. Може да приготвите и друга риба, но тя трябва да има люспи. Някога на никулденската трапеза задължителен бил рибникът (шаран, изпечен в тесто) и обреден хляб (в различните населени места се нарича никулски хляб, колак, боговица, светец), които се осветявали. Според поверието, когато чистите рибата, трябва да внимавате да не настъпите някоя паднала люспа, защото можете да се разболеете. Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла - за да носи пари през цялата година. Костите не се изхвърлят, а се закопават в земята. Друг вариант е да се пуснат в течащи води, за да се умножи семейството и да има благополучие. Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст) като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.
На Никулден по българска традиция може да се посвети рибен курбан. Тогава шаранът се приготвя цял - пълнен с ориз и орехи, а когато е готов се прикадява с тамян, начупва се и се раздава за здраве. Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (които приключват на 24 декември), на трапезата, освен рибата, присъстват и други постни ястия - сърми и чушки с ориз, боб, варена царевица, жито. В никакъв случай обаче не трябва да слагате на трапезата си гола риба, тъй като се смята, че това е на бедност и тревоги. 
