Приказка за селото

Приказка за селото
Снимка: Philip Schatz
30 Ноември 2015

Детството на село беше страхотно. Къща в полите на планината. И никой не знаеше колко горски пътечки открихме през дългите лета, колко пиявици уловихме в реката, колко пъти обелихме коленете и изчоплихме коричките на раните след това, колко светулки затваряхме в буркани и как магията на светещите им дупета ни чертаеше съвсем различни, вълшебни светове в тъмното.

Образът на детството, изкарано на село, е неповторим. Ако сте от късметлиите с китни, сгушени в планината села, много добре знаете това. И вероятно ще разказвате подобна приказка на внуците си... след години.
 

Приказка за селото

Аз съм на 7 години. Ура!!! Най-накрая заминаваме на село при баба!
14 години. Омръзна ми това село и тъпата градина!
Аз съм на 20. Имам чувството, че баба се е побъркала - по цял ден скубе трева. Разбирам да е в градината, ама тревата покрай оградата на кого пречи?



Аз съм на 25. Селото е хубаво само за барбекю.
35. Що пък да не посадя малко репички?
45. Засях цялата градина.
60. Сякаш оградата е обрасла с трева, трябва да оплевя малко.
78. Мъкна тежка раница към село. Децата и внуците не помагат. Казват – нищо недей да садиш, всичко ще си купим. И само правнукът се радва. Той е на 7 години и е щастлив, че отново е лято и ние отиваме на село.

Животът продължава.

Прочетете още