Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове.
За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост, заедно с духовния, образуват истинския пост.
В народния календар всички празници и обичаи се въртят около селскостопанския цикъл. Постите, предшестващи Коледа, в народните вярвания са своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. Това въздържание от храна и секс е временна смърт, която трябва задължително да предизвика ново раждане - те олицетворяват зимата, заравянето в земята на новото зърно и надеждата, че през пролетта то непременно ще покълне, т.е. това е вид отрицателна магия - чрез наложеното безплодие ще се предизвика плодородие.
Периодите на хаос - границите между сезоните, на които съответстват и четирите големи поста, се възприемат за опасни както за хората, така и за добитъка. Затова постът се явява като пречистваща сила, която да възстанови хармонията между човешкия свят и Космоса.
Венчавките са забранени от началото на коледните пости, до Въведение Богородично /21 ноември/ и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/. Светият Синод разрешава при изключителни случаи енорийските свещеници да извършват венчавки от 26 декември до 4 януари, без да искат предварително разрешение от своя митрополит.
Каква храна е разрешено да се яде по време на постите?
Всичко, което е от растителен произход. Напълно се забранява консумацията на месо, яйца и млечни продукти. Ако по време на поста има по-голям християнски празник, се разрешава риба. През коледните пости това са 21 ноември - Въведение Богородично, както и 6 декември - Никулден.
Коледните пости продължават 40 дни, като в периода 15-22 ноември се спазва строг пост, от 23 ноември до 19 декември е позволено вино, риба и морски дарове – с изключение на дните сряда и петък, когато пак се спазва строг пост. От 20 до 24 декември са дни на строг пост. След Бъдни вечер се разрешава консумацията на месо и млечни продукти.
