Защото щастието маха с опашка!

Защото щастието маха с опашка!
14 Януари 2017

Срещали сме много добри хора, благодарение на РАДИОТО. Сигурни сме, че ще продължаваме да ви срещаме. По улиците. В асансьорите на мол-а. В подземните гаражи. По кръговите кръстовища и пешеходните пътеки. В парка, в планината и на плажа. Пред щанда за сладко в големия супермаркет. И на опашката в офиса на мобилния оператор.

Знаете ли защо това е така? Защото ЕНЕРГИЯТА във Вселената не се губи. Тя просто минава от една форма, в друга. Склонни сме да вярваме, че ЛЮБОВТА е пулсът на всяка движеща сила. А движението е живот. 'Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата Вселена.'

Една от историите, които преживяхме заедно, започва така.
Тези 2 красиви мъжки кучета + тяхно другарче (женска боксерка), биват изоставени в двор в София, вързани - без храна и на студено.



Съсед вижда мизерстващите животинки, прескача оградата и ги пуска. Поема грижата за тях, доколкото му е възможно. Храни ги и заедно с още едно свръх-добро същество, Christina Andoniou, се заема със задачата да намери нов, подходящ дом за кучетата.



Съдбата се усмихва първо на дамата в отбора - госпожицата има мек диван и компания от голдън ретрийвър за игрите вътре и навън. Разбира се, разполага и с усмихната стопанка с голямо сърце. Пожелаваме им цялата любов на света! Здраве и безгрижни дни, в които да се срещаме из парковете :)

Тук започна сложната част. Търсеше се човек, който да спечели доверието на мъжките кучета и да има желанието да вземе двете наведнъж. Това беше нашето желание, но нещата се развиха по друг начин. Търсенето продължи повече от седмица. И с нас, и с Christina Andoniou се свързваха хора, интересуващи се от четирикраките сладури заради породите им. Искаха да развъждат, искаха да ги тренират за бой, искаха да ги имат за кеф. Разбира се, това нямаше как да се случи. И търсихме, търсихме, търсихме... 

Погледнете ги. 



Сега си представете как се бият. Представете си мръсен склад, човешки крясъци, кучешки вой и тези двамата, впрегнати в битка, която просто не е тяхната. Хората често принуждават други да страдат и плащат за собствените им грешки, личностно разочарование и неуспех. Знаем, че хората често са лоши до степен, в която имаме желанието да не сме от един и същ биологичен вид. Случвало се е и с вас, нали?

За живота казват, че поднася само онова, с което можеш да се справиш. Казват още, че среща тези, които трябва да се срещнат. С постоянство, с надежда и с цялата положителна нагласа, на която сме способни, дочакахме да получим правилните запитвания от правилните хора: "Искаме това куче да бъде наше." Позволихте на две малки чудеса да се случат навреме. Спасихте. Прибрахте. Нахранихте. Погрижихте се. И ние се гордеем, че човешкият вид има и такива представители. Сърцати. Добри. И с кучешки души :)

На дивана на тези добри хора бихме полегнали и ние. За да попием малко от човещината им - едно от качествата, с които си нещо повече от обикновен човек. Ставаш добър човек. А това, в наши дни, е равностойно на героизъм. Благодарим ви, мили герои, че се появихте в живота на боксерчето:



А с този приятел ще бъде нужно време - време за доверие, време за утеха, време за обичане. Той го може, сигурни сме. Най-хубавото в цялата история е, че желанието да-правим-всичко-заедно блика и от новите му хора. С повече такива разкошни семейства, не градът и не държавата ни, а светът, в който живеем, би поспрял, за да погледа. Да погледа как се пише историята в сърцето на Големия Човек. Благодарим ви, големи хора, че се появихте в живота на Арчи:





Обичамe да срещамe хубави хора. Обичамe да ги срещамe добри. Да ни връщат надежди... да утешават и вдъхват вяра. Да обичат живота и да му дават шанс. Най-вече това. Защото си струва. И си струва много. Връща се, да знаете! Доброто, мили хора, се връща. 

Прочетете още