По традиция у нас на този толкова хубав пролетен празник, трапезата е отрупана с вкусни ястия от агнешко месо, свежи салати и козунаци. Все пак един от най-веселите за възрастни и деца ритуали си остава боядисването на великденските яйца, което се прави сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота. Първото яйце задължително е червено – с него се рисува кръст върху челата на малките деца, за да са здрави и силни. То се пази до следващия Великден, когато се чупи – ако вътрешността му е пълна, то и къщата на стопанката ще е пълна.
Второто яйце също е червено. То се оставя църквата след литургията в нощта срещу празника. С останалите яйца, украсени според вкуса на домакинята, семейството и близките се чукат, като си пожелават късмет и здраве.
Интересното е, че по българските земи дори мюсюлмани роми боядисват яйца. На празника Къзъл емурта (Аленото яйце) децата се чукат с боядисани яйца, а най-възрастната жена събира черупките и ги хвърля в огъня с пожелания за здраве. В Родопите, в района на Чепинско, християните раздават боядисани яйца на съседите си мюсюлмани. А в с.Драгиново българите, изповядващи исляма, боядисват яйца, но на Гергьовден.
Великденските традиции по света са не по-малко разнообразни от тези в България. В Русия, например, Великден е наричан още и „Цар на дните“. Това за руснаците е най-обичания и тачен празник и по традиция на празничната трапеза ястията са толкова на брой, колкото са и дните на най-продължителния пост. Най-яркият символ на празника са разноцветни яйца в кошнички със свежа зеленина, които служат за украса на празничната трапеза. Още на сутринта на Велики четвъртък се пекат кулики – разновидност на познатия у нас козунак, а вечерта се приготвя и традиционната „пасха“ от извара, сметана, стафиди, много яйца и захар. От великденската трапеза не отсъстват и традиционните за руската кухня печива с мая – пироги, млини и медени питки. Разнообразието от блюда е направо поразително: печено свинско, шунка, агнешко, пълнени патици, пуйки и гъски, млечни прасенца, домашни колбаси, сьомга, сирена и т.н. Истинският пир, който започва в късното неделно утро на Великден.
Изрисуваните великденски яйца от Украйна са известни вече по цял сват с името „писанки“. Изписват се сурови яйца, вътрешността на които е изкарана през фини дупчици в двата края на яйцето. Рисунките се правят с разтопен пчелен восък с помощта на специален инструмент наречен „писачок“. Всеки елемент, изрисуван върху писанките, има свое значение. Изобилието от символи обхваща няколко хиляди, които могат да бъдат обединени в следните групи: геометрични фигури, християнски символи, цветя, животни и птици, риби.
В Полша на красиво украсената великденска трапеза се слагат студени месни закуски, сред които най-тачен е белият колбас, подправен със сол, пипер, индийско орехче, чесън и майорана, поднесен с цвекло. Не липсват и домашни печива и сладкиши, от които най-вкусни са маковите щрудели и направеното от разтопена захар агне (в памет на Христовото възкресение). Само на Великден поляците поднасят специалния хляб „пасха“, замесен от ръжено брашно и мая. Хлябът задължително се украсява с кръст от тесто.
За Великден шведите украсяват домовете си в жълто, зелено и бяло. На трапезата им има ястия, които не се отличават особено от коледните. Може би за това по-особено внимание се обръща на бонбоните и сладкишите. Великденските яйца се правят от картон, като във всяко се поставя голям, красив бонбон.
Финландците посрещат Великден с традиционния хляб „пасха“, който при тях е вид чийзкейк от извара и сметана, които се пресоват в специален съд с формата на пресечена пирамида. Друго много старо и специфично финландско сладко печиво е мямми. То се прави от ръжено брашно с препечен до кафяво малц и се пече в картонени кутийки, напомнящи кора на дърво. Готовото мямми се поднася като десерт със сметана и захар.
В Германия за Великден се пекат сладкиши от брашно, мляко, яйца и стафиди, които се сплитат подобно на нашите козунаци. Закуската непременно е семейна. За радост на децата из целия дом се скриват великденски кошнички, пълни със сладкиши, шоколадови зайчета и малки подаръци.
На големия празник италианците непременно се гощават и с агнешко. Пекат се и великденски козунаци – „коломба“, които както подсказва и името им са във формата на гълъб.
В Австралия много популярни са шоколадовите и захарни яйца, които се предлагат във всевъзможни големини. Продават се и лакомства във формата на зайчета и билби – торбесто животинче, подобно на мишка, което за австралийците е великденският символ на страната им. Празничното меню включва печено агнешко, телешко или пилешко със зеленчуци на скара. За десерт се поднася традиционният великденски сладкиш „Павлова“ от целувчено тесто, украсено с плодове. Много популярни са горещите кифлички, с които австралийците закусват преди църква.
В САЩ ходенето на църква в неделната великденска сутрин също е традиция за много семейства. След това всички се събират на обяд, а на децата се раздават кошнички, които „Великденският заек“ е напълнил с шарени яйца, шоколади и бонбони. Много популярна там е и играта, при която децата се надпреварват да търкалят боядисани яйца по наклонена ливада. Най-голямото такова състезание се устройва на поляната до Белия дом, където се събират стотици деца.
