През 2026 година се навършват 150 години от избухването на Априлското въстание - въоръжено въстание на българите в Османската империя, насочено към извоюване на национално освобождение.
Въстанието избухва на 20 април (стар стил) / 2 май (нов стил) 1876 г. в Копривщица. Организирано е от Български революционен централен комитет, който подготвя мащабна въстаническа мрежа. Сред ключовите фигури са Тодор Каблешков, Георги Бенковски и Панайот Волов. Именно Каблешков дава сигнал за началото с прочутото „Кърваво писмо“.
За да бъде по-добре организирано, въстанието е подготвено чрез разделянето на българските земи на революционни окръзи от Български революционен централен комитет.
Най-активни са:
Първи окръг - Търновски
Втори окръг - Сливенски
Трети окръг - Врачански
Четвърти окръг - Пловдивски (с център Панагюрище)
Именно Четвърти окръг се превръща в сърцето на въстанието, благодарение на силната организация и лидерството на фигури като Георги Бенковски и Панайот Волов.
Въстанието продължава само няколко седмици и е потушено с жестокост. Един от най-трагичните символи остава случилото се в Батак, където са избити хиляди мирни жители. Въпреки военния неуспех, ефектът е огромен. Европейската общественост е шокирана от разкритията за насилието. Гласове като този на Уилям Гладстон поставят българския въпрос на международната сцена. Това превръща въстанието в ключов фактор за последвалата Руско-турската война (1877–1878) и в крайна сметка - за Освобождението на България.
Към въстанието се присъединява и четата на Христо Ботев - революционерите преминават Дунав с австро-унгарския параход Радецки и това се превръща в едно от най-драматичните събития в българската история. След слизането си на българския бряг, четниците се отправят към Врачанския балкан с намерение да подкрепят въстаниците. Макар и героична, тази мисия завършва трагично със смъртта на Ботев, но остава символ на саможертва и идеализъм.
150 години по-късно Априлското въстание остава не просто исторически факт, а морален ориентир. То показва силата на стремежа към свобода, дори когато изходът изглежда предрешен. Днес споменът за въстанието се пази в десетки български градове и села - в паметници, музеи и ежегодни възстановки. Но най-важното му наследство остава в националната ни памет като пример за кураж, саможертва и решимост да се отстоява свободата.
