На 26 декември отбелязваме Деня на бащата - празник, който не търси шумни жестове, а признание. Ден, посветен на мъжете, които често остават в сянка, но носят на раменете си стабилността, сигурността и примера, от който се изграждат цели поколения.
Бащинството рядко е показно. То се проявява в постоянство, в присъствие, в умението да бъдеш опора, дори когато думите са малко. Бащите не винаги говорят много за чувствата си, но ги показват чрез действия - с грижа, с отговорност, с готовност да бъдат там, когато има нужда.
В съвременния свят ролята на бащата се променя. Той вече не е само авторитетната фигура или „хлябодателят“ в семейството, а активен участник във възпитанието, емоционалния живот и ежедневието на децата си. Бащите днес присъстват - на първите стъпки, в трудните разговори, в малките победи и големите разочарования.
26 декември идва веднага след Коледа - време за семейство, споделяне и равносметка. Именно тогава Денят на бащата напомня, че зад празничната трапеза, зад подаръците и традициите, стои фигурата на човека, който често избира да бъде силен, вместо показно емоционален, и стабилен, вместо шумен.
Това е ден да кажем „благодаря“ - не само за големите решения и жертви, но и за малките неща: за съветите, дадени навреме, за търпението, за примера как се носи отговорност, без да се търси признание. Денят на бащата не изисква специални подаръци. Понякога са достатъчни няколко думи, един разговор или просто присъствие. Защото бащинството не е роля за един ден – то е избор за цял живот.
