На 3 март България отбелязва Националния си празник - денят, в който през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор и е сложен край на Руско-турската война от 1877-1878 г. Документът поставя основата за възстановяването на българската държавност след близо пет века османска власт.
Договорът е подписан в селището Сан Стефано (днес Йешилкьой, квартал на Истанбул) между Руската и Османската империя. Той предвижда създаването на автономно Княжество България с територия, обхващаща голяма част от етническите български земи. Макар по-късно решенията от Сан Стефано да бъдат ревизирани на Берлинския конгрес, датата остава символ на националното освобождение и на възстановената българска държава.
Свободата не идва изведнъж. Тя е резултат от дълъг процес от Българското възраждане, през борбата за църковна независимост и създаването на Българската екзархия, до Априлското въстание през 1876 г., което привлича вниманието на Европа към българския въпрос. Руско-турската война (1877-1878 г.) е решаващият военен етап. В нея участват не само руски войски, но и български опълченци, чието участие при отбраната на Шипченския проход остава една от най-силните страници в националната ни памет.
3 март не е просто историческа дата. Това е ден, в който отдаваме почит на паметта на загиналите, на жертвите, на хората, които са мечтали за самостоятелна българска държава. Денят се отбелязва с военни церемонии, поднасяне на венци и цветя, издигане на националния флаг и тържествена заря-проверка. Хиляди българи се изкачват до връх Шипка, за да се преклонят пред героите от Освободителната война.
През годините 3 март е бил предмет и на обществени дебати - за смисъла на датата, за историческия ѝ контекст и за мястото ѝ в съвременната ни идентичност. Но независимо от различните гледни точки, тя остава един от най-разпознаваемите символи на българската държавност. 3 март е ден, в който отправяме погледите си към миналото, за да си дадем сметка колко трудно се изгражда държава и колко лесно може да се изгуби свободата, ако не бъде ценена.
