Днес ще разказваме от първо лице. За да го усетите реално. За да може тази емоция да премине директно през разбирането за това какво е да работиш в радио. Знаете - човекът е устроен така, че когато нещо запали душата му, всичко става възможно. Ще разкажем за
МУЛТИВСЕЛЕНАТА
на лудостта… или моето радио-обичане.
Кардиограма. Старт и стоп на емоционалното дишане.
И ако драмата идва в повече, приключваме с нея до тук. Започваме с фактите.
Има непоносими радиоводещи.
Но има и поносими,
стандартни,
неразличими от всеки друг шум по радиото.
Има забележими, има вълнуващи,
има и забележителни радиоводещи.
Всичко зависи от две неща –
имаш ли какво да кажеш и знаеш ли КАК да го кажеш.
И не, не е само опит. Усещане е.
За темпо, за време, емоция, редно ли е, не е ли…
като последното можем и да го прескочим.
Днес е голям празник. Празник на волята.
Празник на това да не ти казват какво можеш да правиш,
а да те оставят да покажеш как можеш да го направиш.
И когато не те оставят, да го направиш, въпреки всичко.
Има сблъсък на характери в радиото - не живеем под розов похлупак.
Но мислим на една честота. Защото важното е какво правиш ти
ЗА радиото. И чак тогава то може да ти отвърне.
Днес е празник на възможността да развиваш себе си,
да звучиш като себе си,
да харесваш себе си - без да забравяш,
че нито си първият, нито последният „най-добър”.
Днес си там, където другите не могат.
А за да останеш там, не спирай.
Заради никого
не спирай да гориш за това, което обичаш.
Заслужаваш точно онова, за което се пребориш... и нищо друго.
