Вместо да изчезват като рядка генетична особеност, червенокосите хора всъщност може да се оказват все по-благоприятствани от еволюцията. Ново мащабно изследване показва, че човешката ДНК продължава да се променя, като дава предимство именно на гените, свързани с този отличителен цвят на косата.
Откритията поставят под съмнение дългогодишни научни възгледи за начина, по който естественият подбор е действал при хората. Доскоро се смяташе, че т.нар. насочен подбор - процес, при който един краен признак се предпочита за сметка на други, е сравнително рядко явление в човешката еволюция.
Проучването, публикувано в престижното списание Nature, стъпва върху обширен генетичен анализ. Учени са изследвали близо 10 000 древни човешки останки от Европа и части от Азия, допълнени от хиляди вече секвенирани древни и съвременни геноми. Резултатите сочат, че естественият подбор е оказал значително по-силно влияние върху развитието на човешките характеристики, отколкото се е предполагало - особено след края на последния ледников период. Изследователите идентифицират стотици генетични вариации, подложени на силен селекционен натиск - рязък контраст с ограничените случаи, известни досега.
Особено впечатляващо е, че подобна интензивна еволюционна активност не е била ясно проследима в продължение на около 300 000 години - от времето, когато първите съвременни хора напускат Африка и започват да се разселват по света.
Според учените, ключов фактор за тези промени са били драматичните трансформации в начина на живот - например преминаването от лов и събирачество към уседнало земеделие. Тези нови условия са ускорили утвърждаването на определени гени и съответните физически и здравословни характеристики.
Днес над 60% от тези „подсилени“ черти продължават да се срещат при хората. Сред тях са по-светлата кожа, червената коса, както и генетична предразположеност към състояния като цьолиакия и болест на Крон. Наблюдават се също фактори, свързани с имунитет към ХИВ, както и по-нисък риск от оплешивяване, зависимост към алкохол и ревматоиден артрит.
Любопитни са и ефектите върху психичното здраве и физическите показатели, включително по-ниска вероятност от биполярно разстройство и шизофрения, както и тенденция към по-нисък процент телесни мазнини и по-балансирано съотношение между талия и ханш.
Някои от тези резултати изглеждат логични, но други повдигат въпроси - например защо непоносимостта към глутен се увеличава именно в период, когато зърнените култури стават основна част от човешката диета.
Като цяло, изследването дава по-ясна представа за това как човечеството се е адаптирало генетично през вековете. Тези знания могат да окажат сериозно влияние върху бъдещето на медицината - от по-добро разбиране на заболяванията до разработване на нови терапии.
„Това ни помага да разберем кога и къде са действали силите, които са ни оформили“, коментира генетикът Дейвид Райх, водещ автор на изследването.
Екипът му планира да разшири изследванията си към региони като Източна Азия и Източна Африка, в търсене на още генетични ключове към човешкото здраве и еволюция.
