Да! Тези малки личица и човечета, които използваме при комуникацията си в интернет. Всички те изразяват едно и също – НАС. Онлайн.
Вече сме свикнали с емотиконите. Те са нашето настроение, нашата гримаса, нашето чувство за хумор. Има толкова много, че вероятно някои дори им се дразнят. Но са неразривна част от онлайн-общуването – също като буквите при писането. Хващаме се на бас, че дори не помните кога са се превърнали в част от речника ви ;))
Следва урок по история на емотиконите, който ще ви помогне да ги разберете по-добре и да ги оцените като елемент, без който интернет комуникацията щеше да е доста по-скучна и суха.
Мозъкът ви реагира на емотиконите все едно са истински лица.
Първото “смайли” в e-mail е изпратено в 11:44 на 19 септември 1982г.
“Смайлито” е измислено, за да индикира по-безгрижен или саркастичен тон в текстовите съобщения, предотвратявайки неразбирателства.
Първоначално “смайлито” било използвано само в училището, където работел създателят му. Впоследствие идеята достигнала и до други училища, но разпространението й било ограничено до 10 учебни заведения, които използвали APRANET – една от тогавашните версии на интернет.
Изобретателят на текството “смайли” не харесва емотиконки – графичното илюстриране на емоциите на събеседниците. Той ги намира за грозни.
В наши дни, разнообразието на тези символи зависи само от въображението на човека, който пише. Емотиконите са доста удобни, защото спестяват място, когато пишете СМС (символите в един sms са ограничени) или печелите време от изписване на словосъчетание - много по-кратко и по-бързо е да се напише ":)" вместо „радвам се”. Жените са доста по-изобретателни при писането на текст, докато мъжете залагат на повече ”муцунки”... и определено имат богат избор ;))
