На 21 май православната църква почита светите равноапостоли Константин и Елена - едни от най-тачените християнски личности в православния свят. Празникът е особено почитан в България и е свързан както с църковни ритуали, така и с дълбоко вкоренени народни традиции, огън, танци и вярвания за здраве и закрила.
Свети Константин Велики е римски император, управлявал през IV век. Той остава в историята като владетеля, който узаконява християнството в Римската империя с Миланския едикт през 313 година. Според историческите сведения именно той прекратява гоненията срещу християните и поставя основите на християнска Европа.
Неговата майка, Света Елена, също е канонизирана за светица. Легендите разказват, че по време на поклонение в Йерусалим тя открива Христовия кръст - една от най-значимите реликви в християнството.
Заради огромната им роля за разпространението на вярата двамата са наречени „равноапостоли“ - титла, давана на личности с изключителен принос към християнството.
В българския фолклор денят на Свети Константин и Елена бележи прехода към лятото. Смята се, че от този момент земята окончателно се затопля, а природата навлиза в своя най-плодороден период. На много места празникът е известен като Костадиновден; Константиновден; Еленинден (в някои райони). Имен ден празнуват всички с имената Константин, Костадин, Коста, Коце, Елена, Еленко, Елка, Елица, Лена и производните им.
Най-известният обичай, свързан с празника, е нестинарството - древен ритуал, съхранен основно в Странджа. Нестинарите танцуват боси върху жарава, държейки икони на Свети Константин и Елена. Смята се, че по време на ритуала изпадат в особено духовно състояние, а огънят ги пречиства и предпазва от зло. Традицията съчетава християнски и много по-древни езически елементи. Ритуалът започва с лития и музика от гайда и тъпан, след което се разпалва голям огън. Когато жаравата стане готова, нестинарите влизат в нея с танцови стъпки. Днес нестинарството е включено в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
Според народните вярвания денят има силна защитна сила. Хората вярвали, че огънят на Свети Константин пречиства; водата на този ден е лековита; домът трябва да бъде благословен с тамян; не бива да се върши тежка работа, за да не „се разгневят светците“.
В някои райони не се пере, не се шие, не се работи на полето, не се пали домашен огън преди ритуалния. Смятало се още, че ако на този ден завали дъжд, годината ще е плодородна.
Свети Константин и Елена обединяват две много силни символики - вярата и духовната закрила и огъня като пречистване и сила. Затова празникът и до днес остава едновременно църковен, мистичен и дълбоко свързан с българската народна памет.
