На 6 януари България отбелязва Йордановден - празникът, в който студът официално губи битката с традицията, а смелостта временно надделява над разума. Това е денят, в който водата става свещена, реките се превръщат в сцена, а кръстът - в най-желаната „награда“ за годината.
Най-разпознаваемият момент на Йордановден безспорно е хвърлянето на кръста във водата. Въпреки температурите около и под нулата, десетки мъже (а в последните години и жени) влизат в реките, за да докажат, че студът е просто настроение. Победителят традиционно си тръгва с кръста, аплодисментите и моралното право да напомня за подвига си поне до следващия Йордановден.
На този ден имен ден имат Йордан, Йорданка, Данчо, Даниела, Божидар, Боян, Богдан и още куп имена, които правят социалните мрежи особено шумни. Ако имаш такъв именик в обкръжението си, шансът да не получиш покана за празнуване клони към нула.
Според традицията водата на Йордановден има пречистваща сила. Затова в миналото хората са се миели с нея за здраве, а днес - поне символично си пръскат лицето, докато се надяват ефектът да не изисква реално къпане в ледена река. В някои градове надпреварата за кръста прилича на добре организирано състезание, а в други - на импровизиран народен спорт с публика, съдии и задължителни коментари отстрани. Общото между всички е ентусиазмът и увереността, че „студът калява“.
Днес празникът се отбелязва както с ритуали, така и с усмивка. За едни това е сериозен религиозен ден, за други - повод за смелост, а за трети просто още една добра причина да се съберат с приятели. Йордановден доказва, че българските традиции могат да бъдат едновременно древни, студени и изненадващо забавни.
