Седмицата е период от седем дни, по който повечето от нас подреждат графиците си. Дните ни са организирани от понеделник до неделя - от работа до общуване. Макар че в романските езици може да има сведения за корените на думите, нещата не са толкова ясни, когато отидете по-на север в Европа.
Повечето от нас организират живота си въз основа на времето. Дните, седмиците, месеците, годините и т.н. са в основата на нашето управление на времето. Но задавали ли сте си някога въпроса защо седмиците имат седем дни?
Произход на седемдневната седмица
Историята на седемдневната седмица може да се проследи до календарите на древните шумери, а след това и на вавилонците.
Тези календари се основават на лунните фази. По същество един цикъл се осъществява за около седем дни. С други думи, през този период Луната преминава от една фаза в друга. През 321 г. от н.е. император Константин превръща осемдневния римски календар в седемдневна седмица. Предишните им дни имали буквени обозначения (от А до З), но когато това било променено за седемдневна седмица, имената също се променили.
Макар че римляните са тези, които дават имената на дните от седмицата, седемдневната седмица вече е била адаптирана от други, които са последвали примера на вавилонците, а именно от евреите, персите и гърците. Когато става дума за наименуване на дните от седмицата, римляните избират имената на седем небесни тела, повечето от които са кръстени на римски богове.
Римляните организирали седмицата от неделя до събота и назовавали дните в този специфичен ред. Имената били: Dies Solis ("Ден на Слънцето"), Dies Lunae ("Ден на Луната"), Dies Martis ("Ден на Марс"), Dies Mercurii ("Ден на Меркурий"), Dies Jovis ("Ден на Юпитер"), Dies Veneris ("Ден на Венера") и Dies Saturni ("Ден на Сатурн").
В много езици и до днес се използват различни варианти на тези имена. Ако говорите испански например, ще ви бъдат познати много от тях. От друга страна, английският език не е с латински корени, така че не всички тези романски имена са ви познати.
Английският е германски език. В този смисъл дните от седмицата в него са кръстени на митологията на германските народи от Северна Европа, известна още като скандинавска митология. Три от дните на седмицата в езика, който ще се превърне в съвременен английски, обаче са заимствани от римляните. Вероятно сте запознати с тях: Dies Solis ("Денят на Слънцето"), Dies Lunae ("Денят на Луната") и Dies Saturni ("Денят на Сатурн").
Кои са те и как са получили името си останалите четири?
Понеделник
Dies Lunae ("Лунен ден") е преведен на староанглийски като "Monandæg". В германската митология Луната била олицетворявана от божеството Мани. Така денят от седмицата се превърнал в "понеделник" в съвременния английски език.
Вторник
Dies Martis ("Денят на Марс") става "Tiwesdæg" на староанглийски. Наречен е на божеството Tiw, известно още като Tyr. Марс е римският бог на войната, а Тир е неговият еквивалент в германската митология. Tiwesdæg в крайна сметка се превръща във "Tuesday" в съвременния английски език.
Сряда
Същото се отнася и за сряда. Dies Mercurii ("Денят на Меркурий") се превръща в "Wodnesdæg", което е кръстено на германското божество Воден, по-известно като главния бог от скандинавската митология Один. Воден (или Один) е еквивалент на Меркурий в римската митология. След това "Wodnesdæg" се превръща в "Wednesday" в съвременния английски език.
Четвъртък
Dies Jovis ("Денят на Юпитер") е възприет в староанглийския език като "Thunresdæg". Този ден от седмицата е наречен на името на бог Thunor, по-известен като Thor. Тор, богът на гръмотевиците, е еквивалент на Юпитер в римската митология. "Thunresdæg" става известен като "Thursday" в съвременния английски език.
Петък
Dies Veneris ("Денят на Венера") става "Frigedæg" в староанглийски език. Както можете да разберете, името идва от еквивалентно божество от германската митология. "Frigedæg" се превръща в "Friday" в съвременния английски език.
Събота
Dies Saturni ("Денят на Сатурн") на староанглийски се превежда като "Sæturnesdæg", което след това става "Saturday" на съвременен английски. По този начин се запазва връзката със Сатурн (както римското божество, така и планетата).
Неделя
Dies Solis е преведен на староанглийски като "Sunnandæg", което означава "Ден на Слънцето". В германската митология богиня на име Суна е била олицетворение на Слънцето, затова думата в съвременния английски език се превръща в "Sunday".
