Снаксове, сладки напитки, готови ястия и полуфабрикати са сред най-удобните решения, когато времето за готвене не достига. Но ново пилотно проучване поставя интересен въпрос - може ли ограничаването на ултрапреработените храни да помогне и при симптомите на депресия?
Резултатите дават повод за оптимизъм. При хора с диагностицирана депресия симптомите са били значително по-слабо изразени през периодите, в които са се хранили с по-малко ултрапреработени продукти. Изследването е проведено от екип, ръководен от психиатъра Няша Чагведера от Калифорнийския университет в Сан Франциско. В него участват 20 възрастни със средна възраст около 44 години, които от години живеят с депресия и редовно консумират големи количества ултрапреработени храни.
Участниците са разделени на случаен принцип и започват с един от два режима. Едната група продължава да се храни както обикновено, а другата значително ограничава ултрапреработените продукти. След четири седмици двете групи разменят режимите си. Така учените могат да сравнят ефекта от двете диети при едни и същи хора.
Участниците сами са пазарували храната си, но са получавали насоки от изследователите. През целия експеримент те не са променяли приема на медикаменти, терапията, физическата си активност или съня.
19 души са завършили проучването. Промяната в храненето е била сериозна - показателят за консумация на ултрапреработени храни е спаднал от средно 10,10 пункта в началото до 1,42 пункта след диетичната интервенция.
Три различни инструмента за оценка на депресивните симптоми показват подобрение при режима с ограничени ултрапреработени храни. По скалата PHQ-9 средният резултат е бил 8,68 при обичайното хранене и 5,53 по време на променената диета. След като изследователите са взели предвид началното състояние на участниците и последователността на режимите, разликата между двата периода е около три пункта.
Още по-голяма е разликата при MADRS - от средно 18,9 точки при обичайното хранене до 8,05 при ограничаване на ултрапреработените храни.
Отделна оценка на депресията, както и въпросникът за тревожност, също показват подобрение по време на диетичния период.
Това не е първото изследване, което открива връзка между ултрапреработените храни и психичното здраве. Предишни наблюдения показват, че високата им консумация е свързана с по-голям риск от депресия. Тук обаче учените правят още една крачка - проверяват как се променят симптомите при хора, които вече имат диагноза депресия.
Ултрапреработените храни са създадени така, че да бъдат удобни, достъпни и привлекателни на вкус. А за човек, който се бори с депресия, липсата на енергия и мотивация може да направи готвенето още по-трудно.
„Ограничаването на тези храни може да бъде предизвикателство, защото те са много вкусни, евтини и леснодостъпни“, отбелязва Чагведера. Въпреки това участниците оценяват режима с ограничени ултрапреработени храни със средно 5,74 от 10 по отношение на трудността. Ползата от него получава значително по-висока оценка - 8,42 от 10.
Не са отчетени нежелани странични ефекти, което според учените показва, че подобна промяна в храненето е реалистична и заслужава да бъде изследвана в по-големи проучвания.
Резултатите са интересни, но учените са категорични, че са необходими още изследвания, преди да се правят сериозни заключения. Когато човек намали ултрапреработените храни, той обикновено променя едновременно и други неща - приема на захар, мазнини и калории например. Възможно е роля да имат и различни добавки или други компоненти, свързани с индустриалната обработка на храните. Има и още един важен детайл. В началото на проучването средният резултат по PHQ-9 е бил 12,8, а по време на обичайния хранителен режим вече е спаднал до 8,68. Това означава, че наблюдаваното подобрение не може автоматично да бъде приписано изцяло на ограничаването на ултрапреработените продукти.
Самото изследване също има ограничения - малък брой участници, невъзможност те да не знаят кой режим спазват и разчитане на информация, предоставена от самите тях за консумираната храна. Освен това всички участници са били с наднормено тегло и поне едно метаболитно нарушение, така че резултатите не могат директно да се пренасят върху всички хора с депресия.
Затова учените определят резултатите като обещаваща отправна точка, а не като доказателство, че определена диета може да лекува депресия.
