Хората, родени между 1975 и 1999 година, принадлежат към едно необикновено поколение — такова, каквото историята рядко повтаря.
Те са децата на прехода. Родени в свят без интернет, социални мрежи и смартфони, но израснали редом с тях, когато технологиите започнаха да диктуват ритъма на живота. Точно в тази граница се крие тяхната сила.
Докато родителите им вярваха в сигурността на дългосрочната работа и жертви в името на стабилността, а децата им търсят бързи резултати и моментално удовлетворение, това поколение умее да балансира. То цени усилието, но разбира силата на стратегическото мислене. Има търпение, но не се страхува от промяна.
Те преживяха бурната трансформация на технологиите – от радиото и черно-белите телевизори до VHS, DVD и PlayStation. От игрите на улицата и „нули и кръстчета“ до първите компютри и мобилни телефони. Спомнят си еуфорията на видеотеките, но днес се ориентират уверено в света на стрийминг платформите, социалните мрежи и изкуствения интелект.
Това са хора, които ценят миналото, без да се вкопчват в него. Мислят критично, задават въпроси, търсят смисъл. Не приемат всичко на доверие, но не отхвърлят с лека ръка и стойностното.
Те са свързващата нишка между индустриалното вчера и високотехнологичното утре. С преживян личен опит от двете страни на промяната, притежават перспектива, която никое друго поколение не носи със същата яснота.
И именно в това се крие тяхната сила – да бъдат катализатори на истински, устойчиви промени. Защото предишните често не разбират днешния свят, а следващите още не усещат дълбоко корените, от които е израснал.
