Коледа е онзи момент от годината, в който времето сякаш забавя ход. Домовете се изпълват с топлина, светлина и аромата на споделени спомени, а семейството отново заема най-важното място. Това не е просто празник - това е усещане за принадлежност, обич и надежда. В българската традиция Коледа започва още с Бъдни вечер - вечерта на очакването. Постната трапеза, обредният хляб с късмети и тихото събиране около масата подготвят дома за Рождество Христово. Смята се, че в тази нощ думите имат сила, затова се говори с добро и се мисли с благодарност.
На Коледа вече се празнува с богата трапеза. Месото се връща на масата, а ястията символизират изобилие и благоденствие. Домът се отваря за гости, а усмивките са част от празника. Един от най-живите обичаи е коледуването - млади мъже, облечени в носии, обикалят домовете още преди изгрев слънце, пеят благословии и наричат за здраве, плодородие и късмет през идната година.
Коледната елха, украсена със светлини и играчки, също носи символика - тя е знак за живота, който продължава, и за светлината, която побеждава тъмнината. Под нея често се събират подаръци, но най-ценният дар остава времето, прекарано заедно.
Коледа е и празник на добротата. В този ден хората си прощават, подават ръка, правят жестове на съпричастност. Малките традиции - запалена свещ, тих разговор, прегръдка, се оказват най-смислените.
Коледа ни напомня, че истинското богатство не е в изобилието на масата, а в близостта помежду ни. Това е празник, който връща вярата - в доброто, в хората и в дома като най-сигурното място на света.
