Всичко започва с „любов от пръв поглед“. След смъртта на своята немска овчарка, италианецът Алесио Камата решава да потърси нов домашен любимец. В интернет открива впечатляваща порода – чехословашки вълчак. Красив, едър и загадъчен – идеалното куче, помислил си той. Само месец по-късно Камата разбира, че това не е просто куче, а хибрид между вълк и немска овчарка – и че да го отглеждаш у дома е почти невъзможна мисия.
Вълчи инстинкт в градска среда
Чехословашките вълчаци са създадени като бойни кучета за армията на бивша Чехословакия. Днес те и други подобни хибриди стават все по-популярни в Европа и Северна Америка. Породите се рекламират в социалните мрежи като „естествени, свободолюбиви и предани“, но реалността често е друга – те са трудни за опитомяване, склонни към бягство и с непредсказуем темперамент. Хибридите могат да тежат над 40 килограма и често запазват инстинкта на вълка – нужда от простор, йерархия и дистанция от хората. „Те не искат да бъдат домашни любимци, а част от глутница“, обясняват специалисти от приюти в Канада и САЩ, където хиляди такива животни биват изоставяни след първите години от живота им.
Нелегален бизнес и рискове за природата
Пазарът за хибриди процъфтява, особено онлайн. Докато легалните развъдчици поддържат около 30% вълча ДНК, мнозина продават животни с неясен произход. Някои са почти чисти вълци, внесени контрабандно от Балканите и Скандинавия.
През 2017 г. италианските власти конфискуват над 200 незаконни хибрида в операция Ave Lupo, а подобни случаи продължават и днес.
В същото време в Европа се увеличават и дивите хибриди – резултат от кръстосване между свободно пуснати кучета пазачи и вълци.
Според проучвания, в някои райони на Италия и Хърватия до 70–80% от вълците вече носят кучешка ДНК, което тревожи природозащитниците. Опасенията са, че това може да промени поведението на животните – да ги направи по-смели, по-близки до хората и по-малко страхуващи се от урбанизацията.
Да си играеш на Бог
Учени като проф. Луиджи Бойтани от Университета „Ла Сапиенца“ в Рим предупреждават:
„Създадохме кучето преди 10 000 години. Защо опитваме отново да смесваме вълка и кучето? Това е като да си играем на Бог.“
Въпросът обаче не е само етичен. При липсата на ясно определение кога един хибрид е „вълк“ и кога „куче“, законодателството буквално изостава от природата. Така животно с 96% вълча ДНК може да бъде върнато на стопанина си – докато друго, напълно диво, да бъде унищожено от властите.
Образованието като единствено решение
Независимо дали става дума за домашни любимци или за диви популации, експертите са единодушни – образованието и контролът върху развъждането са ключът.
„Това, което не разбираме, се опитваме да контролираме, а което не можем да контролираме – унищожаваме“, казва Майк Гарди от американския приют Mission:Wolf.
И може би в това изречение се крие истинската същност на проблема – желанието на човека да притежава дивото, без да е готов да го разбере.
