За мнозина идеята за допълнителен час в денонощието звучи като сбъдната мечта. Макар подобна промяна да няма да засегне нито нас, нито много бъдещи поколения, учените са категорични, че Земята постепенно се движи именно в тази посока.
Според астрономически наблюдения и съвременни измервания въртенето на планетата ни бавно намалява скоростта си. В резултат на това продължителността на деня се увеличава, макар и с темпове, които са практически незабележими за човека.
Днес сме свикнали да възприемаме денонощието като фиксирана величина от 24 часа. В действителност обаче това е само приблизителна стойност, свързана с времето, за което Слънцето отново достига същото положение на небето спрямо наблюдателя на Земята.
От астрономическа гледна точка съществува и т.нар. звезден ден - времето, необходимо на Земята да извърши едно пълно завъртане спрямо далечните звезди. Той е малко по-кратък и продължава малко под 24 часа. Разликата идва от факта, че докато се върти около оста си, Земята едновременно се движи и по орбитата си около Слънцето. Макар тази система да изглежда стабилна, въртенето на планетата не е абсолютно постоянно. В продължение на милиони години скоростта постепенно намалява, а основният „виновник“ за това е най-близкият ни космически съсед - Луната.
Гравитационното привличане между двете небесни тела не само създава приливите и отливите в океаните, но и влияе върху динамиката на въртене на Земята. Приливните вълни генерират огромни количества триене между водните маси и морското дъно. Част от енергията на въртенето се губи в този процес, което води до съвсем леко, но постоянно забавяне. Ефектът може да се сравни с въртящо се колело, което постепенно губи скорост заради съпротивлението на околната среда. Разликата е, че при Земята този процес се развива в продължение на стотици милиони години.
Интересното е, че докато въртенето на планетата се забавя, Луната бавно се отдалечава от нея. Това е част от един и същ физичен процес, при който енергията се преразпределя между двете тела. За да проследят тези почти незабележими промени, учените използват едни от най-точните измервателни системи, създавани някога - атомни часовници. Данните се сравняват с астрономически наблюдения и дори с исторически сведения за слънчеви и лунни затъмнения, записани преди векове. Понякога разликата между официалното време и реалното въртене на Земята става достатъчно голяма, за да наложи добавянето на т.нар. високосна секунда - корекция, която помага часовниците да останат синхронизирани с движението на планетата.
Колко далеч сме обаче от ден, който трае 25 часа?
Според най-разпространените научни модели това би могло да се случи след приблизително 200 милиона години, ако настоящите процеси продължат със същите темпове. Макар подобен сценарий да е далеч отвъд мащабите на човешката цивилизация, той показва, че дори неща, които възприемаме като напълно неизменни (като дължината на деня), всъщност са част от непрекъснато променящата се история на нашата планета.
