Обещанието на изкуствения интелект е ясно - повече ефективност, по-бърза работа и по-малко натоварване за хората. Но нови изследвания показват, че реалността може да изглежда по-различно. Вместо да облекчава служителите, прекомерното използване на AI инструменти понякога води до сериозна умствена умора.
Анкета сред близо 1500 служители в САЩ показва, че значителна част от хората, които активно използват изкуствен интелект в работата си, изпитват симптоми на когнитивно изтощение. Данните са анализирани от експерти на Boston Consulting Group и изследователи от University of California, Riverside, а резултатите са публикувани в Harvard Business Review. Според авторите на доклада, явлението вече има собствено име - „AI brain drain“ или „мозъчно изгаряне от изкуствен интелект“.
Около 14% от анкетираните служители признават, че са изпитвали силна умствена умора, свързана с постоянна работа с AI инструменти, особено когато трябва непрекъснато да ги наблюдават, проверяват и коригират. Най-често подобни симптоми се срещат сред специалисти в маркетинга, софтуерната разработка, човешките ресурси, финансите и IT сектора.
Много от участниците описват усещането по сходен начин - като „умствена мъгла“, „постоянно бръмчене в главата“ или усещане, че мозъкът им е претоварен с информация. Част от тях споделят и за главоболие, както и за затруднения при вземането на решения.
Един от основните проблеми се оказва не самото използване на AI, а постоянното превключване между различни инструменти. Служителите често работят едновременно с няколко системи - една генерира текстове, друга анализира данни, трета предлага решения. Това изисква непрекъснато наблюдение и двойна проверка.
В доклада на HBR старши инженер-мениджър описва преживяването си така: вместо да работи по-бързо, той започнал да усеща, че мислите му се „задръстват“. Според него мозъкът му се чувствал като браузър с десетки отворени табове, които се борят за внимание.
Интересен извод от изследването е, че най-изтощителният аспект не е генерирането на съдържание или анализът на данни, а надзорът над системите. Служителите трябва непрекъснато да проверяват дали резултатите са точни и дали инструментите не допускат грешки. Колкото повече време човек прекарва в наблюдение на AI инструменти, толкова по-голям става рискът от умствено изтощение. Докладът показва, че високото ниво на такъв контрол увеличава умствената умора с около 12%.
Последиците не се ограничават само до индивидуалното благосъстояние. Служителите, които изпитват „AI мозъчно прегаряне“, са по-склонни да обмислят напускане на работата си - вероятността за това се увеличава с близо 10%. Освен това се наблюдава и 33% ръст на умората при вземане на решения, което може да има сериозни последствия за бизнеса. При големи компании това би могло да доведе до значителни финансови загуби, причинени от грешни или забавени решения.
Парадоксално, но все повече анализи стигат до сходен извод: вместо да намалява натоварването, изкуственият интелект често ускорява темпото на работа. Служителите могат да вършат повече задачи за по-кратко време, но това означава и по-голям поток от информация, който мозъкът трябва да обработва. Затова все по-често се поставя въпросът не дали AI повишава производителността, а как хората могат да го използват без да се изтощават психически.
