На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Този ден се чества от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани, за да отдадат почитта си. През годините начинът на празнуване и официалната формулировка на деня се променят. Но датата остава като един от най-емоционално заредените дни в нашия календар.
Заговори ли се за Ботев, думите са пламенни. Той е императив в литературата, историята и в гражданското ни съзнание. Ботев се нарежда и сред малцината в света, горели като факли в думи и дела.
От 1948 г. насам, на 2 юни в 12 часа на обяд, заставаме неподвижно, за да слушаме сирените. Преди време имаше дискусия дали това е правилният начин да почетем Ботев и загиналите за свободата на България.
По-важният въпрос, обаче, е:
“Ако спираме пред воя на сирената, за какво мислим в този момент? Дали за делничните грижи, дали за героите, дали за семейните си проблеми? А саможертвата на загиналите, остава непозната. И дали с минутата мълчание изчерпваме благодарността си към тази саможертва?”
Източник: hera.bg
Съдбата и делата на Христо Ботев нямат аналог и не подлежат на сравнение. Поезията му е неделима част от целия пламенен образ. Ботев е във времето, той е горд син на епохата си и дори любовната нишка в поезията му е обагрена в революция и огън.
Бъдете пример за децата си на 2 юни - ако човек живее толкова дълго, колкото е жив в спомените и паметта на другите, то трябва да дадем възможност на героите ни да бъдат безсмъртни.
