Като в повечето легенди, в тази също има доста пресилени и премълчани неща.
Ако сте около кучета достатъчно дълго, те ви влизат под кожата. И ако имате късмет да познавате достатъчно добре едно от тях, то никога не ви напуска.
ИСТОРИЯТА НА КУЧЕТО ТОГО
„Повечето от породите имат по един екземпляр, който по една или друга причина бива издиган като легенда и с него се сравняват всички следващи поколения. Като се хвърли поглед назад към историята на сибирските хъскита, от белия, замръзнал пейзаж на миналото, изниква Того - малък, тъмен, компактен, хитър, но без необходимата уравновесеност и безотказно изпълнение на командите - истинско сибирско хъски - невъзмутимо своенравен.
Того е роден в развъдника на Леонард Сепала в Литъл Крийк, Аляска, вероятно през 1915 или 1916 година и наречен на името на един известен японски адмирал. Негов баща бил Сагън - водачът на Сепала, който довел впряга на сибирските хъскита до загуба и след това до победа в надбягванията със залози, съответно през 1914 и 1915 година. Майката на Того се казвала Доли. Той бил единственото родено кученце и по думите на Сепала, бил самотен, понякога навъсен и често палав.
Първоначално принадлежал на Виктор Андерсън, но когато се оказало, че му създава прекалено много грижи, Андерсън го върнал на Сепала на възраст от около шест месеца. Тогава Сепала дал кученцето на жена, която искала да си има домашен любимец. И въпреки извънредно голямото внимание, с което Того бил обграден, той непрекъснато късал синджира си, скачал през прозореца или намирал друг начин да се измъкне и се завръщал в Литъл Крийк. Накрая Леонард Сепала отстъпил, прибрал кучето и решил да го задържи. Щастлив от завръщането си в единственото обкръжение, което явно му харесвало, Того тичал след впряга - изглежда това го привличало особено. Поведението му започнало да дразни Сепала, защото Того не обичал нищо повече от това да профучи край впряга, търсейки шанс да гризне ухото на някое от кучетата, а след това бързо се отдалечавал.
Когато през ноември Сепала планирал пътуване до Дайм Крийк, той оставил Того в голямо заградено място с висока над два метра телена ограда, инструктирал гледача в развъдника да не пуска кучето, докато не минат няколко дни след отпътуването на впряга. Того не показал никакъв външен признак на разочарование от това, че е изоставен, което било съвсем нетипично за него. Но същата нощ опитал да прескочи оградата - и почти успял. Единият му заден крак се закачил за телта, а когато гледачът излязъл, за да види какво става, кучето висяло със задните крака нагоре от външната страна на оградата, с лошо отворена рана. Изглежда, че единствената грижа на Того била да настигне впряга, защото когато гледачът го свалил долу, той бързо изчезнал в нощта.
По това време Сепала лагерувал в Соломон. Когато на следващата сутрин потеглил, забелязал, че впрягът тегли с необичайна скорост. Помислил, че кучетата са надушили следа на северен елен. Но щом слънцето изгряло и вятърът утихнал, Сепала видял отпред нещо, което му се сторило сано лисица. Скоро проумял, че това е Того. В този момент Того връхлетял върху впряга, хапейки водача за ухото, успял да създаде хаос. След като превързал крака на кучето си, Сепала решил, че няма какво друго да прави с един 8-месечен немирник, освен да опита да го впрегне с другите кучета. Того заел място далеч назад, така че Сепала да може да го държи под око. Веднъж впрегнат, Того тръгнал като ветеран - сякаш това бил шансът, който чакал. И докато денят напредвал, той продължавал да работи по-усърдно от всяко възрастно куче от впряга. Така, постепенно, бил пропуснат напред, докато към края на деня вече разделял водачеството с опитния първенец на впряга.
Сепала не вярвал на очите си. Пред себе си имал едно 8-месечно куче, което никога не било впрягано, с наранен крак, и което през своя първи ден изминало 75 мили, теглейки начело на опитния впряг. От този ден нататък, Того станал фаворитът, от когото зависело всичко.
Дори в зряла възраст, Того тежал само 21-22 килограма. Но с течение на годините неговата сила, бързина и издръжливост станали легендарни в цяла Аляска. Репутацията му на куче водач била конкурирана единствено от тази на Колима - известният водач на Джон "Айрън Мен" Джонсьн, който оглавявал поставилия рекорд впряг от сибирски хъскита в надбягванията със залагания на цяла Аляска. ("All Alaska Sweepstakes").
Не е съвсем ясно кога точно Того е станал напълно квалифициран водач на впряга на Сепала. Неговото първо голямо и важно състезание било Бордън Маратон през 1918 г. През годините на своето водачество е спечелил титлата на "най-много пропътувалото куче в света", изминало (по преценка на Сепала) приблизително пет хиляди мили по трасетата.
През 1925 г. Того бил този, когото Сепала избрал да води впряга, който трябвало да донесе жизненоважен серум за обхванатия от дифтеритна епидемия град Ном. Това събитие станало легендарно и било записано в историята под името "Дългото препускане за серум". Според Сепала, Того работил по-усилено и по-добре от всякога. Но изминатите мили си казали думата и това бил последният дълъг пробег, който вече старият Того направил (близо 10-годишен). Докато той изминал около 340 мили заради серума и останал завинаги куц, не е изненадващо, че мнозина се смаяли, когато репортерите от Щатите прославили кучето Балто - едно от онези на втора линия, което Сепала оставил зад себе си с неговия второстепенен впряг, и което Гунар Касън използвал за последните 50 мили до Ном, за да предаде серума. Репортерите просто дали на Балто рекорда на Того като водач и това го направило известен като "великия състезателен водач" в Аляска. В резултат на това, статуята, която била издигната в Сентръл Парк в Ню Йорк, за да се отдаде почит на събитието, носи името на Балто, вместо на Того.
За щастие, славата не е кучешки стремеж и Того изживял остатъка от живота си с всички удобства, грижи и внимание, които достойно заслужил. Докато пътувал в Щатите, Сепала го подарил на Елизабет Рикър, чувствайки, че животът му ще бъде по-подходящ за неговата възраст и по-лесен в нейния развъдник. Именно в Поланд Спринг, щата Мейн, на 5 декември 1929 г. Того умира.
Ралф Морил и Леонард Сепала даряват тялото на Того в Пибоди Мюзиъм през 1960 г. В Йейлския университет, Ралф Морил го подготвил за изложение с други известни кучета. Впоследствие бил преместен в Шелбърнския музей близо до Бърлингтон, щата Вермонт. Там всяко лято почитателите на сибирските хъскита от цялата страна идват да засвидетелстват своето уважение към кучето, което повече от всяко друго символизира думите, написани под статуята на Балто:
"Посветено на несломимия дух на впрегатните кучета, които доставили антитоксин, изминавайки 600 мили през неравния лед, през коварни води, през арктическите снежни бури от Ненана, в помощ на засегнатия Ном през зимата на 1925 г.
Издръжливост. Преданост. Интелект!"
През 2011 година, списание "Тайм" нарича Того "най-смелото животно на всички времена".
Статията е публикувана в списание “МИЛИОНИ ПРИЯТЕЛИ", бр. No28/4 от 2000г.
