Според последни данни, 43% от българите не са прочели нито една книга през изминалата година. Цифрата звучи стряскащо, особено на фона на вековната българска традиция в книжовността, славеща се още от времето на Кирил и Методий. Какво се крие зад това мълчание на страниците? Загубихме ли връзката с четенето или просто тя се променя?
Четенето – навик или лукс?
Времето, което отделяме за книги, често се оказва жертва на натовареното ежедневие. Мнозина възприемат четенето като нещо „за когато остане време“ – което рядко се случва. В съвременната информационна среда, където вниманието се разпилява между социални мрежи, телевизия и стотици известия на ден, книгата трудно се преборва за своето място.
Но тук възниква въпросът – наистина ли нямаме време или просто вече не го отделяме?
Екрани срещу страници
Един от основните „виновници“ за отдръпването от книгите е дигиталният свят. Кратките форми на съдържание – видеа, рийлс, постове – променят начина, по който възприемаме и търсим информация. Свикнахме с бързото, повърхностното, лесносмилаемото. А книгата изисква тишина, концентрация, време. Тя не се „скролва“, тя се преживява. И точно тук става трудно – защото четенето изисква усилие, а това е лукс в един свят, който очаква постоянна продуктивност.
Икономиката на знанието и образованието
Друг важен аспект е достъпът до литература и култура. Според някои изследвания, сред хората с по-ниски доходи четенето е още по-рядко явление. Книгите, особено новите издания, често са с цена, която не е по джоба на всеки. Библиотеките са подценени, а училищата нерядко не успяват да създадат трайна любов към четенето – четем, за да минем изпита, не за удоволствие.
Четенето като съпротива
Да четеш днес е акт на съпротива – срещу забързаното време, срещу повърхностността, срещу дигиталния шум. Книгата остава едно от малкото пространства, в които можем да мислим задълбочено, да се срещнем със себе си, да вникнем в чужди съдби и да разберем света в нюанси, а не в заглавия.
Въпросът не е просто колко хора четат, а какво губим, когато спрем да го правим.
Какво можем да направим?
Да започнем от децата. Четенето трябва да се свързва с удоволствие, не с наказание. Задължително и спешно трябва да преосмислим образователната система. Да направим книгите по-достъпни. Промоции, споделени библиотеки, вторичен книжен пазар – възможности има.
Да бъдем пример. Ако децата виждат родителите си с книга, вероятността и те да посегнат към такава нараства многократно. Четенето не е отживелица. То е начин да останем хора в един все по-механизиран свят. Нека не позволим на цифрата 43% да се превърне в новото нормално. Страниците чакат. Остава само да ги разтворим.
