Съединението на Източна Румелия с Княжество България се осъществява на 6 септември 1885 година под ръководството на БТЦРК. Същия ден комитетът оповестява с прокламация състава на Временното правителство на Южна България. След Съединението БТЦРК фактически престава да съществува.
На 27 май 1880 година в София се провежда 45-то заседание на ІІ Обикновено народно събрание. По това време, по силата на Берлинския договор /1878/, България е разделена на три части – самостоятелното Княжество България, автономната област Източна Румелия и поробената все още Македония. На заседанието се обсъжда “Закон за рязане на монети в Княжеството”. Именно в хода на провежданите разисквания Стефан Стамболов прави предложение на гърба на българските монети в лента да се изпише девизът “Съединението прави силата”. Макар в документите от заседанието да няма мотивировка на това предложение, съвсем очевидно е, че на първата българска монета се възлага историческата мисия да прокламира правото на българите да живеят в обща държава.
За това, че думата “с ъ е д и н е н и е” не е използвана в някакъв отвлечен смисъл, а в прякото значение на Съединението, на обединяването в едно цяло на Северна и Южна България, има достатъчно потвърждения. Те се съдържат както в изказванията на депутатите, така и в изображението върху монетата. Там е гравиран венец, съставен от житни класове, цветове на роза и лаврови листа.
"Народе!
Часът удари и светото дело на Съединението е почнато. Няма колебания. Всякой българин е длъжен да даде ръка на общото дело. Напред и… на оръжие, Братя!
Опълченци!
В тая важна минута за светото дело – Освобождението, за което сте полагали гърдите си срещу неприятеля, призовавате ся да подадете ръката си. Бърже и спретнато, както сте били през 1877 и 1878 година, пригответе ся. Сега е минутата, в която с народните мишци и Божията воля ще ся осъществи идеята на опълчението.
Напред, Братя! Опълченци! Да изпълним клетвата си!
Пловдив,
6-й септемврий 1885 година,
От Централното опълченско дружество"
И може би няма по-подходящ ден, за да споделим 5 вечни цитата от Захарий Стоянов. Интерпретацията оставяме на вас:
1. "— А ти какъвъ ще да станешъ, бай Василе, когато се освободимъ? — попиталъ го единъ пѫть Божилъ Георгиевъ въ присѫтетвието на други трима апостоли: Ангелъ Кънчевъ, Димитъръ Общи и Сава Младеновъ.
— Когато се освободи България, за мене не остава вече работа помежду ви, — отговорилъ той. — Тогава азъ ще да отида въ Русия и ще съставямъ комитети, защото тамъ, макаръ и да нѣма чалми, народътъ е потиснатъ повече отъ насъ." - "Васил Левски. Черти от живота му", Пловдив, 1883 г.
2. "Най-после към вас, братя, прости сиромаси, се обръщам. За вас съм се трудил да напиша настоящата книга, за да ви покажа, че най-горещите борци и защитници на нашето отечество са били не горделиви богаташи и надути учени, но прости и неучени ваши братя, които не са знаели повече от вас! Тия и никой други умиха лицето на България и защитиха нашата опозорена слава; тия направиха да пригърми името българин по четиритех края на света; тия стъпиха презрително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тирании, за когото учените глави ни тълкуваха, че не трябва да го разсърдяме, с гьделичкане само да гледаме за умилостивяването на неговия поглед. Всичко това тия направиха не че бяха ходили в Париж да си изострят ума, но че бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим, обичаха горещо своето отечество - свята длъжност за всеки едного; а тия няколко качества всеки от вас може да ги има, стига да пожелае. Нека тия наши народни светила ви служат за пример." - из предговора към "Записки по българските въстания"
3. "Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф; той е съществувал само при турското владичество, а днес е невъзможно да се направи разлика между родолюбеца и шпионина; палмата на първенството се подава на тоя последния…" - из "Записки по българските въстания"
4. "Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския." - из предисловие към брошурата на Георги С. Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", 1886 г.
5. "Най-горчивата истина е по-приятна от най-приятното заблуждение."
