През 1986 година, далеч от Силициевата долина и още по-далеч от представата за глобална мрежа, двама братя от Лахор поставят началото на епоха, която днес приемаме за даденост. Амджад и Басит Алви създават програма, наречена „Brain“ - код, който по-късно ще бъде определен като първия широкоразпространен компютърен вирус в историята.
Иронията е, че „Brain“ никога не е бил замислян като заплаха. Той не е крадял информация, не е повреждал файлове и не е унищожавал хардуер. Напротив, идеята зад него е била защита на авторски софтуер в свят, в който пиратството се е случвало чрез обикновени дискети. Всеки, който копирал програмата без разрешение, получавал и „Брейн“. За разлика от по-късните анонимни вируси, създателите му оставят имената, адреса и телефона си в самия код, заедно с покана: ако имате проблем, свържете се с нас за „ваксинация“.
Историята излиза наяве в една зимна нощ, когато телефонът в дома на семейство Алви звъни. От другата страна е американска журналистка, която се опитва да разбере повече за странна програма, причиняваща хаос сред студентите в няколко университета в САЩ. Амджад, сънен и изненадан, трудно осъзнава, че кодът, написан месеци по-рано в Пакистан, вече е преминал океани. Тогава той е на 24 години и все още живее с родителите си в Лахор. Интернет в съвременния му вид не съществува, а компютърните мрежи са ограничени до академични и изследователски среди.
Дискетата, която обиколи света
По онова време повечето персонални компютри работят с MS-DOS, а информацията се съхранява върху 5,25-инчови дискети с капацитет едва 160 KB. Именно на такава дискета се намира „Brain“ - вирус, който се копира автоматично и заразява нови носители. Как точно един екземпляр достига до Съединените щати, остава неясно. Ясно е обаче, че разпространението е лавинообразно. Следи от вируса са открити в университети в Пенсилвания, Делауеър, Вашингтон, в редакции на вестници, търговски терминали в Азия и дори на лични компютри в Австралия. По оценки между 1986 и 1989 година „Brain“ е засегнал над 100 000 машини - немислимо число за времето си.
Макар да не е разрушителен, „Brain“ отваря вратата към нов тип мислене. Самият факт, че програма може да се самокопира и да се зарежда още преди операционната система, се превръща в шаблон за бъдещи, далеч по-опасни разработки. Само за няколко месеца броят на компютърните инфекции нараства драстично. Това принуждава софтуерната индустрия да реагира.
Сред хората, впечатлени от „Brain“, е и Джон МакАфий. След като научава за вируса от американската преса, той анализира кода и създава програма за защита. Публикува я в електронен бюлетин - и само за две седмици има над милион потребители. Така се появява първият комерсиален антивирусен софтуер, а името McAfee се превръща в синоним на компютърна защита за десетилетия напред.
Амджад Алви израства в семейство, в което знанието се насърчава. Баща му е лекар, а домът е пълен с книги. Докато другите деца играят крикет или пускат хвърчила, той разглобява радиоапарати, експериментира с транзистори и прекарва часове в библиотеката на Британския съвет, преписвайки схеми и инструкции.
Формалното образование никога не го ограничава - той учи по собствен път, често различен от учебниците. Именно това мислене по-късно му позволява да вижда възможности там, където другите не ги забелязват.
През 80-те години Амджад отваря малък сервиз за ремонт на компютри в клиниката на баща си. Нарича го „Brain Services“. Скоро името става разпознаваемо, а бизнесът се разраства - от сглобяване на компютърни клонинги до изграждане на мрежи и по-късно интернет услуги. В началото на 90-те „Brain Net“ вече е сред пионерите на интернет доставчиците в Пакистан.
Въпреки всички по-късни постижения, името на Амджад Алви остава завинаги свързано с „Brain“. Не защото е бил най-опасният вирус, а защото е бил първият, който показва как една идея може да промени цяла индустрия.
„Не сме искали да навредим на никого“, казва Алви години по-късно. „Просто експериментирахме.“
