Нощта срещу 24 юни не е просто лятна спирка в календара. Това е моментът, в който времето се огъва, билките проговарят, а женската интуиция блести като роса в първа светлина. В България го наричаме Еньовден – празник, който не се обяснява, а се усеща.
Защото преди медицината, имаше магия.
Преди аптеките и лабораториите, жените излизаха по изгрев да берат билки. Не защото така пише в рецептурника, а защото утринта на Еньовден съдържа нещо различно, почти невидимо. Според вярванията, тогава билките имат най-голяма сила, защото са окъпани в слънце и напоени с росата на Сътворението. Наричаш ги, сушиш ги, криеш ги до зимата. Не за всяка кашлица, а за тежките моменти, когато душата киха, а тялото не знае откъде идва студът.
Слънцето се обръща, а с него и ние.
Еньовден бележи лятното слънцестоене – най-дългият ден в годината. Но парадоксът е, че именно тогава слънцето "започва да умира". Оттук нататък дните ще намаляват, светлината ще отстъпва. И в тази точка на яркост природата шепне: не всичко, което расте, е вечно нагоре. Понякога силата е в оттеглянето.
Венци, ритуали и малко езическа поезия
Момичета сплитат венци от 77 билки и половина – „за болест без име“. През тях се провират за здраве, а след това ги пускат по вода – да отнесе каквото вече не им служи. В някои села се вярва, че ако погледнеш слънцето през венец от еньовче, ще видиш бъдещето си – или любовта си. Много жени оставят дреха под звездите в нощта срещу празника.
Не си на село? Нямаш поляна с мащерка и риган? Няма проблем. Можеш да празнуваш така:
- сложи билков венец до леглото си – нека сънуваш меко.
- събуди се по изгрев, пий вода с лимон и кажи на себе си нещо добро - това е съвременният ритуал.
- изхвърли нещо, което вече не ти служи – вещ, мисъл или очакване.
- напиши си желание на лист, навий го и го скрий в буркан с лайка - отвори го след зимното слънцестоене.
Защото Еньовден не е минало – той е вътрешният ориентир, който те води, когато се изгубиш.
