В неделята преди Великден отбелязваме Цветница - един от най-светлите и обичани празници в българската традиция. Той съчетава християнския смисъл с богат народен символизъм, свързан с природата, обновлението и надеждата.
В християнството празникът е посветен на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим. Според Евангелието хората го посрещат с палмови клонки и възгласи, символ на почит и признание. В българската традиция палмовите клонки са заменени с върбови, защото върбата е първото дърво, което се раззеленява и „събужда“ пролетта. Осветените върбови клонки заемат централно място в празника. След църковната служба хората ги отнасят у дома и ги поставят на входа, до иконите или в двора. Смята се, че върбата има защитна сила - пази дома от зло, носи здраве и благополучие. В миналото дори са лекували с нея - вярвало се е, че има способността да пречиства и да „отнема“ болестта.
Цветница е и един от най-големите имени дни в България. Празнуват всички, чиито имена са свързани с цветя, растения и дървета - от Цветан и Цветелина до Роза, Лилия, Виолета, Камелия.
Това е празник, който събира много хора около една маса - лек, пролетен и изпълнен с настроение. Както и Лазаровден, Цветница попада по време на Великденските пости, но с едно важно изключение - разрешена е рибата. Затова празничната трапеза често включва рибни ястия, салати, постни гозби и обреден хляб.
